изронвала

Речник на българския език

1. изронвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изронвала е производна форма на изронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изронвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изронвала е производна форма на изронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изронвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изронвала е производна форма на изронвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изронвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изронвала е производна форма на изронвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).