изродил си

Речник на българския език

1. изродил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изродил си е производна форма на изродя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изродил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изродил си е производна форма на изродя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).