изровил е

Речник на българския език

1. изровил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изровил е е производна форма на изровя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изровил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изровил е е производна форма на изровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).