изровило

Речник на българския език

1. изровило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изровило е производна форма на изровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изровило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изровило е производна форма на изровя (мин. деят. св. прич. ср. р.).