изритала

Речник на българския език

1. изритала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изритала е производна форма на изритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изритала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изритала е производна форма на изритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изритала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изритала е производна форма на изритам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изритала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изритала е производна форма на изритам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).