изритал

Речник на българския език

1. изритал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изритал е производна форма на изритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изритал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изритал е производна форма на изритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изритал — мин. деят. св. прич. м. р.

изритал е производна форма на изритам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изритал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изритал е производна форма на изритам (мин. деят. несв. прич. м. р.).