изригнело

Речник на българския език

1. изригнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изригнело е производна форма на изригна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изригнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изригнело е производна форма на изригна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).