изранил съм

Речник на българския език

1. изранил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изранил съм е производна форма на израня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изранил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изранил съм е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).