израждало

Речник на българския език

1. израждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

израждало е производна форма на израждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. израждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

израждало е производна форма на израждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. израждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

израждало е производна форма на израждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. израждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

израждало е производна форма на израждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).