изработил

Речник на българския език

1. изработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изработил е производна форма на изработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изработил — мин. деят. св. прич. м. р.

изработил е производна форма на изработя (мин. деят. св. прич. м. р.).