изработвало

Речник на българския език

1. изработвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изработвало е производна форма на изработвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изработвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изработвало е производна форма на изработвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изработвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изработвало е производна форма на изработвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изработвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изработвало е производна форма на изработвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).