изпял

Речник на българския език

1. изпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпял е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпял е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. изпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпял е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изпял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпял е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. м. р.).