изпъчи

Речник на българския език

1. изпъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпъчи е производна форма на изпъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпъчи е производна форма на изпъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпъчи е производна форма на изпъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпъчи — повелително наклонение, ед. ч.

изпъчи е производна форма на изпъча (повелително наклонение, ед. ч.).