изпъчели

Речник на българския език

1. изпъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпъчели е производна форма на изпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпъчели е производна форма на изпъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).