изпъхтял съм

Речник на българския език

1. изпъхтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял съм е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял съм е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял съм е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).