изпъхтял е

Речник на българския език

1. изпъхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял е е производна форма на изпъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтял е е производна форма на изпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).