изпъстрил
1.
изпъстрил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпъстрил
е производна форма
на изпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпъстрил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпъстрил
е производна форма
на изпъстря (мин. деят. св. прич. м. р.).