изпъстрело

Речник на българския език

1. изпъстрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъстрело е производна форма на изпъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъстрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъстрело е производна форма на изпъстря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).