изпърхала

Речник на българския език

1. изпърхала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърхала е производна форма на изпърхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпърхала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърхала е производна форма на изпърхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпърхала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпърхала е производна форма на изпърхам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпърхала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпърхала е производна форма на изпърхам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).