изпърпорил е

Речник на българския език

1. изпърпорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърпорил е е производна форма на изпърпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпърпорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърпорил е е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).