изпърпорили

Речник на българския език

1. изпърпорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпърпорили е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпърпорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпърпорили е производна форма на изпърпоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).