изпърпорил

Речник на българския език

1. изпърпорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърпорил е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпърпорил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпърпорил е производна форма на изпърпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).