изпърпори

Речник на българския език

1. изпърпори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпърпори е производна форма на изпърпоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпърпори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпърпори е производна форма на изпърпоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпърпори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпърпори е производна форма на изпърпоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпърпори — повелително наклонение, ед. ч.

изпърпори е производна форма на изпърпоря (повелително наклонение, ед. ч.).