изпързаляло

Речник на българския език

1. изпързаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпързаляло е производна форма на изпързалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпързаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпързаляло е производна форма на изпързалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпързаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпързаляло е производна форма на изпързалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпързаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпързаляло е производна форма на изпързалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).