изпържели

Речник на българския език

1. изпържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпържели е производна форма на изпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпържели е производна форма на изпържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).