изпърдяло си

Речник на българския език

1. изпърдяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло си е производна форма на изпърдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърдяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло си е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпърдяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло си е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).