изпъпляло

Речник на българския език

1. изпъпляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъпляло е производна форма на изпъплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъпляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъпляло е производна форма на изпъплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъпляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъпляло е производна форма на изпъплям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпъпляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъпляло е производна форма на изпъплям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).