изпъпляла

Речник на българския език

1. изпъпляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъпляла е производна форма на изпъплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъпляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъпляла е производна форма на изпъплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъпляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъпляла е производна форма на изпъплям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпъпляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъпляла е производна форма на изпъплям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).