изпънало

Речник на българския език

1. изпънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпънало е производна форма на изпъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпънало е производна форма на изпъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).