изпълняло

Речник на българския език

1. изпълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълняло е производна форма на изпълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълняло е производна форма на изпълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпълняло е производна форма на изпълням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпълняло е производна форма на изпълням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).