изпълнял

Речник на българския език

1. изпълнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълнял е производна форма на изпълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълнял е производна форма на изпълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпълнял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпълнял е производна форма на изпълням (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпълнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпълнял е производна форма на изпълням (мин. деят. несв. прич. м. р.).