изпълнел

Речник на българския език

1. изпълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълнел е производна форма на изпълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпълнел е производна форма на изпълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).