изпълвал

Речник на българския език

1. изпълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълвал е производна форма на изпълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълвал е производна форма на изпълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпълвал е производна форма на изпълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпълвал е производна форма на изпълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).