изпъкнел

Речник на българския език

1. изпъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъкнел е производна форма на изпъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъкнел е производна форма на изпъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).