изпъквал

Речник на българския език

1. изпъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъквал е производна форма на изпъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъквал е производна форма на изпъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъквал е производна форма на изпъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъквал е производна форма на изпъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).