изпъждал е

Речник на българския език

1. изпъждал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъждал е е производна форма на изпъждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъждал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъждал е е производна форма на изпъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъждал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъждал е е производна форма на изпъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).