изпъвала

Речник на българския език

1. изпъвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъвала е производна форма на изпъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъвала е производна форма на изпъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъвала е производна форма на изпъвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпъвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъвала е производна форма на изпъвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).