изпушвал

Речник на българския език

1. изпушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпушвал е производна форма на изпушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпушвал е производна форма на изпушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпушвал е производна форма на изпушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпушвал е производна форма на изпушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).