изпухтели

Речник на българския език

1. изпухтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпухтели е производна форма на изпухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпухтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпухтели е производна форма на изпухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпухтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпухтели е производна форма на изпухтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпухтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпухтели е производна форма на изпухтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).