изпуфкал

Речник на българския език

1. изпуфкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуфкал е производна форма на изпуфкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпуфкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпуфкал е производна форма на изпуфкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпуфкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпуфкал е производна форма на изпуфкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпуфкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпуфкал е производна форма на изпуфкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).