изпуквали

Речник на българския език

1. изпуквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпуквали е производна форма на изпуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпуквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпуквали е производна форма на изпуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпуквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпуквали е производна форма на изпуквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпуквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпуквали е производна форма на изпуквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).