изпръхтявала е

Речник на българския език

1. изпръхтявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала е е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхтявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала е е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхтявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала е е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).