изпръсквало

Речник на българския език

1. изпръсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръсквало е производна форма на изпръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпръсквало е производна форма на изпръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпръсквало е производна форма на изпръсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпръсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпръсквало е производна форма на изпръсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).