изпружило

Речник на българския език

1. изпружило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпружило е производна форма на изпружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпружило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпружило е производна форма на изпружа (мин. деят. св. прич. ср. р.).