изпружил
1.
изпружил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпружил
е производна форма
на изпружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпружил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпружил
е производна форма
на изпружа (мин. деят. св. прич. м. р.).