изпротестирало

Речник на българския език

1. изпротестирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпротестирало е производна форма на изпротестирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпротестирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпротестирало е производна форма на изпротестирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпротестирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпротестирало е производна форма на изпротестирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпротестирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпротестирало е производна форма на изпротестирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).