изпростявал си

Речник на българския език

1. изпростявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпростявал си е производна форма на изпростявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпростявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпростявал си е производна форма на изпростявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпростявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпростявал си е производна форма на изпростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).