изпросел

Речник на българския език

1. изпросел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпросел е производна форма на изпрося (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпросел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпросел е производна форма на изпрося (мин. деят. несв. прич. м. р.).