изпросвал

Речник на българския език

1. изпросвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпросвал е производна форма на изпросвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпросвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпросвал е производна форма на изпросвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпросвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпросвал е производна форма на изпросвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпросвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпросвал е производна форма на изпросвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).