изпроводил си

Речник на българския език

1. изпроводил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпроводил си е производна форма на изпроводя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпроводил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпроводил си е производна форма на изпроводя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).